Посветено
на З.
Заспивай. Ще те пазя от нощта,
от тъмното и глухите му пазви.
По философски тихо ще мълча,
та унеса ти да не наприказвам.
Несправедливо рано зажумя,
смехът ти рони още цвят на вишни.
Крилото ти нагоре прошумя,
отлитнала по планове всевишни.
И майчица любима, и жена,
двигател на мечти, защитник верен,
завинаги сърцето те призна–
приятел и човек неимоверен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
