svetlitschka (СК)
530 4721
29 нояб. 2022 г., 06:45

Посветено 

  Поэзия
239 1 10

на З.

 

Заспивай. Ще те пазя от нощта,

от тъмното и глухите му пазви.

По философски тихо ще мълча,

та унеса ти да не наприказвам.

 

Несправедливо рано зажумя,

смехът ти рони още цвят на вишни.

Крилото ти нагоре прошумя,

отлитнала по планове всевишни.

 

И майчица любима, и жена,

двигател на мечти, защитник верен,

завинаги сърцето те призна–

приятел и човек неимоверен.

© СК Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Остава и тя в сърцата ни.🖤
  • Остава надеждата за по-доброто място...
  • Прекрасно посвещение!
  • Незабравим Човек. Поклон.
  • Тъга по "крилото, литнало по планове всевишни.." Трябва да е много близък човек- "...завинаги сърцето те призна..." описано по най- докосващ начин! Който и да е, съжалявам, Светле!
  • Красиво и музикално.
  • Такива посвещения стискат за гърлото! Тъжно е, но написано хубаво!
  • Това стихотворение ме завлече в най-дълбоката ти тъга... Много силни чувства и образност, която покосява сърцето! Прегръщам теб и скръта ти, Светличка!💖
  • Много е хубаво, Светле.
    Поздравявам те.
  • Много красиво посвещение, изпълнено с дълбоко чувство на признателност!
Предложения
: ??:??