svetlitschka (СК)
530 4722
29 nov 2022, 6:45

Посветено 

  Poesía
241 1 10

на З.

 

Заспивай. Ще те пазя от нощта,

от тъмното и глухите му пазви.

По философски тихо ще мълча,

та унеса ти да не наприказвам.

 

Несправедливо рано зажумя,

смехът ти рони още цвят на вишни.

Крилото ти нагоре прошумя,

отлитнала по планове всевишни.

 

И майчица любима, и жена,

двигател на мечти, защитник верен,

завинаги сърцето те призна–

приятел и човек неимоверен.

© СК Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Остава и тя в сърцата ни.🖤
  • Остава надеждата за по-доброто място...
  • Прекрасно посвещение!
  • Незабравим Човек. Поклон.
  • Тъга по "крилото, литнало по планове всевишни.." Трябва да е много близък човек- "...завинаги сърцето те призна..." описано по най- докосващ начин! Който и да е, съжалявам, Светле!
  • Красиво и музикално.
  • Такива посвещения стискат за гърлото! Тъжно е, но написано хубаво!
  • Това стихотворение ме завлече в най-дълбоката ти тъга... Много силни чувства и образност, която покосява сърцето! Прегръщам теб и скръта ти, Светличка!💖
  • Много е хубаво, Светле.
    Поздравявам те.
  • Много красиво посвещение, изпълнено с дълбоко чувство на признателност!
Propuestas
: ??:??