Nov 29, 2022, 6:45 AM

Посветено

  Poetry
516 1 10

на З.

 

Заспивай. Ще те пазя от нощта,

от тъмното и глухите му пазви.

По философски тихо ще мълча,

та унеса ти да не наприказвам.

 

Несправедливо рано зажумя,

смехът ти рони още цвят на вишни.

Крилото ти нагоре прошумя,

отлитнала по планове всевишни.

 

И майчица любима, и жена,

двигател на мечти, защитник верен,

завинаги сърцето те призна–

приятел и човек неимоверен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...