Посветено
Не си отивай. Остани.
И не, защото няма да те преживея.
И не, защото ще издигам ешафоди.
По пътя си. От тук. Без тебе.
И не, защото няма да прегръщам.
(Тя - всяка обич - беше и последна)
А всяко тръгване - умиране.
И всяка самота - разстрелна.
Не си отивай. Остани.
Посоките ведно ще слея.
Ще изкрещя.
Ще замълчиш.
Ще тръгнеш.
Аз ще онемея.
И не, защото няма да те преживея.
И не, защото ще издигам ешафоди.
По пътя си. От тук. Без тебе.
И не, защото няма да прегръщам.
(Тя - всяка обич - беше и последна)
А всяко тръгване - умиране.
И всяка самота - разстрелна.
Не си отивай. Остани.
Посоките ведно ще слея.
Ще изкрещя.
Ще замълчиш.
Ще тръгнеш.
Аз ще онемея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Марчева Все права защищены
