4.07.2007 г., 9:16 ч.
Посветено
Не си отивай. Остани.
И не, защото няма да те преживея.
И не, защото ще издигам ешафоди.
По пътя си. От тук. Без тебе.
И не, защото няма да прегръщам.
(Тя - всяка обич - беше и последна)
А всяко тръгване - умиране.
И всяка самота - разстрелна.
Не си отивай. Остани.
Посоките ведно ще слея.
Ще изкрещя.
Ще замълчиш.
Ще тръгнеш.
Аз ще онемея.
И не, защото няма да те преживея.
И не, защото ще издигам ешафоди.
По пътя си. От тук. Без тебе.
И не, защото няма да прегръщам.
(Тя - всяка обич - беше и последна)
А всяко тръгване - умиране.
И всяка самота - разстрелна.
Не си отивай. Остани.
Посоките ведно ще слея.
Ще изкрещя.
Ще замълчиш.
Ще тръгнеш.
Аз ще онемея.
© Радостина Марчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Браво
-
Силен и въздействащ стих! Поздрави!!!
-
Тъжно е(:
-
Ради , силна си и в чувството и в писането!
-
Поздрави за силното стихотворение!
-
Много хубав стих, Ради!!! Поздрави!!!
-
Стих- болка!
Силен и искрен!
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с приятели,
че смисъла на думите
е
в усета,
в досега,
в началото
на
вчера
и
смеха
на топлото обгръщане
от думите които тук видях
и
в мен попиха
като в жадна почва-
утолително...