22 мая 2008 г., 10:38

Посветено... 

  Поэзия
540 0 3
В момент, в който вярвах,
че ще остана аз сама,
ти дойде като лъч надежда
и стопли моята душа.
И сега ме караш да мечтая
и да вярвам в любовта.
Без да питам, без да зная,
аз ти вярвам на мига.
Да. Обичам те! Това ще кажа.
Не го крия от света.
Нека всички да узнаят,
че аз повярвах в любовта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Йорданова Все права защищены

Предложения
: ??:??