Посветено...

22 мая 2008 г., 10:38

Поэзия

485 0 3

В момент, в който вярвах,

че ще остана аз сама,

ти дойде като лъч надежда

и стопли моята душа.

И сега ме караш да мечтая

и да вярвам в любовта.

Без да питам, без да зная,

аз ти вярвам на мига.

Да. Обичам те! Това ще кажа.

Не го крия от света.

Нека всички да узнаят,

че аз повярвах в любовта.

Ти ми вдъхна вярата в живота,

с тебе не усещам самота.

Твойта обич ме зарежда

и изпълва ми до край деня.

Обичам те! Това ще ти е

малко. Обичам те напук на

всеки в този свят. И искам

просто да го знаеш - Обичам те

и с теб ще бъда аз!!!

05.12.2007 година