Посветено...
В момент, в който вярвах,
че ще остана аз сама,
ти дойде като лъч надежда
и стопли моята душа.
И сега ме караш да мечтая
и да вярвам в любовта.
Без да питам, без да зная,
аз ти вярвам на мига.
Да. Обичам те! Това ще кажа.
Не го крия от света.
Нека всички да узнаят,
че аз повярвах в любовта.
Ти ми вдъхна вярата в живота,
с тебе не усещам самота.
Твойта обич ме зарежда
и изпълва ми до край деня.
Обичам те! Това ще ти е
малко. Обичам те напук на
всеки в този свят. И искам
просто да го знаеш - Обичам те
и с теб ще бъда аз!!!
05.12.2007 година
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радка Йорданова Всички права запазени
