Посветено
През слънцето излизаш като сянка,
по дланите целуват те лъчи.
Вървиш към мен като златисто лято
с коси от мрак и езерни очи.
На фона на зеленото край тебе
проблясват перли от роса,
в които се оглежда сводът земен,
и облаците даже със дъжда.
А ти вървиш със сдържана усмивка
и капчици от дъжд прорязват бузите.
Обичаш под дъжда да ме повикаш
и в локвите да търсиме илюзии.
От лятото ще помня само бурите
и топъл дъжд, осеян от светкавици.
От тебе ще запомня чудото,
наречено любов без граници.
по дланите целуват те лъчи.
Вървиш към мен като златисто лято
с коси от мрак и езерни очи.
На фона на зеленото край тебе
проблясват перли от роса,
в които се оглежда сводът земен,
и облаците даже със дъжда.
А ти вървиш със сдържана усмивка
и капчици от дъжд прорязват бузите.
Обичаш под дъжда да ме повикаш
и в локвите да търсиме илюзии.
От лятото ще помня само бурите
и топъл дъжд, осеян от светкавици.
От тебе ще запомня чудото,
наречено любов без граници.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Горяна Панайотова Все права защищены
