gorqna (Горяна Панайотова)
63 32
7 oct 2007, 11:53

Посветено 

  Poesía
681 0 7
През слънцето излизаш като сянка,
по дланите целуват те лъчи.
Вървиш към мен като златисто лято
с коси от мрак и езерни очи.

На фона на зеленото край тебе
проблясват перли от роса,
в които се оглежда сводът земен,
и облаците даже със дъжда.

А ти вървиш със сдържана усмивка
и капчици от дъжд прорязват бузите.
Обичаш под дъжда да ме повикаш
и в локвите да търсиме илюзии.

От лятото ще помня само бурите
и топъл дъжд, осеян от светкавици.
От тебе ще запомня чудото,
наречено любов без граници.

© Горяна Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??