13 февр. 2013 г., 07:49  

Посях те!

1K 0 3

Посях те. Поливах те. Отгледах те. Набрах те.

Вкусих те. Сдъвках те. Преглътнах те.

А ти така горчеше и болеше,

и ме тровеше. Като гнила ябълка.

Като мазна плесен

по сърцето полепваше,

бразди от

кръв оставяше.

Като болест коварна изпиваше силите.

Стоманени нокти раздираха жилите.

Покоси ме!

Аз исках само парченце диня в зноен ден,

а от семки се задавих.

И от разочарование!

Обичах те, мразех те... поглъщах те, плюех те,

но този глад нямаше край.

Щом веднъж те опита,

човек осъзнава, че друга 

горчилка не ще пожелай.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Врабчето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...