Посях те!
Посях те. Поливах те. Отгледах те. Набрах те.
Вкусих те. Сдъвках те. Преглътнах те.
А ти така горчеше и болеше,
и ме тровеше. Като гнила ябълка.
Като мазна плесен
по сърцето полепваше,
бразди от
кръв оставяше.
Като болест коварна изпиваше силите.
Стоманени нокти раздираха жилите.
Покоси ме!
Аз исках само парченце диня в зноен ден,
а от семки се задавих.
И от разочарование!
Обичах те, мразех те... поглъщах те, плюех те,
но този глад нямаше край.
Щом веднъж те опита,
човек осъзнава, че друга
горчилка не ще пожелай.
© Врабчето All rights reserved.
