Посях те!
Посях те. Поливах те. Отгледах те. Набрах те.
Вкусих те. Сдъвках те. Преглътнах те.
А ти така горчеше и болеше,
и ме тровеше. Като гнила ябълка.
Като мазна плесен
по сърцето полепваше,
бразди от
кръв оставяше.
Като болест коварна изпиваше силите.
Стоманени нокти раздираха жилите.
Покоси ме!
Аз исках само парченце диня в зноен ден,
а от семки се задавих.
И от разочарование!
Обичах те, мразех те... поглъщах те, плюех те,
но този глад нямаше край.
Щом веднъж те опита,
човек осъзнава, че друга
горчилка не ще пожелай.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Врабчето Всички права запазени
