10 июн. 2006 г., 18:26

ПОТЪРСИ МЕ...

981 0 10
Потърси ме!
Тук сред клоните,
като птица съм свила
сърцето си. Oт чакане
ще се пръсне,
а нямам и вече крила.
От години не помня,
какво е летене.
Красиво е тук.
Прекалено самотно,
но ти ме потърси и ела!
По-ясен се вижда простора.
Само не посягай да сваляш
звезди, че небето
ще загуби от вълшебния блясък.
И луната не пипай.
Тя нощем ми прави компания.
Много време се люлея в клоните.
Усещам как  ме следиш...
Направи я крачката, моля те
да не бъдем сами!
Погали ме, целуни самотата ми.
Толкова време се взирам за тебе.
Побързай да не изпуснем
залеза...
Така ми се иска двама
да зазорим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така ми се иска двама
    да зазорим!

    Прекрасен стих Веси. Изпълнен с тъга и копнеж, нежност и красота!
    Поздрави и прегръдки мила
    Желая ти всичко за което мечтаеш, защото го заслужаваш!!!
  • "и луната не пипай"

    ПРЕКРАСНО Е!
  • Направи я крачката, моля те
    да не бъдем сами!
    Погали ме, целуни самотата ми.
    Толкова време се взирам за тебе...

    Веси, докосва стихът ти! Браво! Поздравче!
  • Двама да зазорим!
    Чудесна си, Веси, умееш да зазоряваш със стиховете си!
  • Така ми се иска двама
    да зазорим!

    От сърце ти желая това твое пожелание да е реалност, Веси.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...