ПОТЪРСИ МЕ...
Тук сред клоните,
като птица съм свила
сърцето си. Oт чакане
ще се пръсне,
а нямам и вече крила.
От години не помня,
какво е летене.
Красиво е тук.
Прекалено самотно,
но ти ме потърси и ела!
По-ясен се вижда простора.
Само не посягай да сваляш
звезди, че небето
ще загуби от вълшебния блясък.
И луната не пипай.
Тя нощем ми прави компания.
Много време се люлея в клоните.
Усещам как ме следиш...
Направи я крачката, моля те
да не бъдем сами!
Погали ме, целуни самотата ми.
Толкова време се взирам за тебе.
Побързай да не изпуснем
залеза...
Така ми се иска двама
да зазорим!
© Веска Алексиева All rights reserved.