Потърси ме! Тук сред клоните, като птица съм свила сърцето си. Oт чакане ще се пръсне, а нямам и вече крила. От години не помня, какво е летене. Красиво е тук. Прекалено самотно, но ти ме потърси и ела! По-ясен се вижда простора. Само не посягай да сваляш звезди, че небето ще загуби от вълшебния блясък. И луната не пипай. Тя нощем ми прави компания. Много време се люлея в клоните. Усещам как ме следиш... Направи я крачката, моля те да не бъдем сами! Погали ме, целуни самотата ми. Толкова време се взирам за тебе. Побързай да не изпуснем залеза... Така ми се иска двама да зазорим!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
да зазорим!
Прекрасен стих Веси. Изпълнен с тъга и копнеж, нежност и красота!
Поздрави и прегръдки мила
Желая ти всичко за което мечтаеш, защото го заслужаваш!!!