ПОТЪРСИ МЕ...
Потърси ме!
Тук сред клоните,
като птица съм свила
сърцето си. Oт чакане
ще се пръсне,
а нямам и вече крила.
От години не помня,
какво е летене.
Красиво е тук.
Прекалено самотно,
но ти ме потърси и ела!
По-ясен се вижда простора.
Само не посягай да сваляш
звезди, че небето
ще загуби от вълшебния блясък.
И луната не пипай.
Тя нощем ми прави компания.
Много време се люлея в клоните.
Усещам как ме следиш...
Направи я крачката, моля те
да не бъдем сами!
Погали ме, целуни самотата ми.
Толкова време се взирам за тебе.
Побързай да не изпуснем
залеза...
Така ми се иска двама
да зазорим!
Тук сред клоните,
като птица съм свила
сърцето си. Oт чакане
ще се пръсне,
а нямам и вече крила.
От години не помня,
какво е летене.
Красиво е тук.
Прекалено самотно,
но ти ме потърси и ела!
По-ясен се вижда простора.
Само не посягай да сваляш
звезди, че небето
ще загуби от вълшебния блясък.
И луната не пипай.
Тя нощем ми прави компания.
Много време се люлея в клоните.
Усещам как ме следиш...
Направи я крачката, моля те
да не бъдем сами!
Погали ме, целуни самотата ми.
Толкова време се взирам за тебе.
Побързай да не изпуснем
залеза...
Така ми се иска двама
да зазорим!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
