12 апр. 2007 г., 17:51

потъвам дълбоко

Поэзия

982 0 16

Назад се обръщам
и потъвам дълбоко,
изгубвам се в море
от горчиви сълзи.
Пак ще повторя -
потъвам дълбоко
във моите детски
зелени очи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sweet_leaf (Гергана Цветкова)

Обръщам се след нечий повик,
но няма никой, нищо не остана -
след всички бури и разочарования
изтривам спомените
за да не боли.
...
Късно е!
Изсмуках всяка капчица отрова
и пораснах.
...
Сега, когато пак се обърнах,
от снимката ми се усмихна
моето малко Аз
с широко отворени, сини очи.
Посочи ме и каза:

"кажи ми!
защо ме уби?"

13.05.2007

2007-07-13T08:57:27+03:00
sweet_leaf (Гергана Цветкова)

Данчо страхотен си както винаги, прекрасно стихотворение си написал. Много ме трогна! Още няколко такива и ще ми станеш любимец!!! :P

2007-05-13T14:34:50+03:00
меланхолик (Йордан Серафимов)

Ле-ле...Туку-що сядам на компа и що да видя-14 коментара!Страшни сте, супер стихчета сте наредили!

2007-04-20T21:44:15+03:00
kasius (Бостан Бостанджиев)

И аз тъй ги помня -
с ония корделки,
разкошните плитки,
кокетните две,
които подръпвах,
а дебелите лелки
от детската ясла
ме мъреха... хе!

2007-04-19T23:36:12+03:00
дакота (Дакота)

Когато отпия
със слънчева
сламка
от сладкото
синьо,
бездънно небе -
страните ми пламват,
оплитам се (малко)
Но все още
помня за ...
плитките две **

2007-04-19T23:20:45+03:00