потъвам дълбоко

Comments

• 

  sweet_leaf (Гергана Цветкова)

  Обръщам се след нечий повик,
  но няма никой, нищо не остана -
  след всички бури и разочарования
  изтривам спомените
  за да не боли.
  ...
  Късно е!
  Изсмуках всяка капчица отрова
  и пораснах.
  ...
  Сега, когато пак се обърнах,
  от снимката ми се усмихна
  моето малко Аз
  с широко отворени, сини очи.
  Посочи ме и каза:
  
  "кажи ми!
  защо ме уби?"
  
  
  13.05.2007
  

  2007-07-13T08:57:27+03:00
• 

  sweet_leaf (Гергана Цветкова)

  Данчо страхотен си както винаги, прекрасно стихотворение си написал. Много ме трогна! Още няколко такива и ще ми станеш любимец!!! :P
  

  2007-05-13T14:34:50+03:00
• 

  меланхолик (Йордан Серафимов)

  Ле-ле...Туку-що сядам на компа и що да видя-14 коментара!Страшни сте, супер стихчета сте наредили!

  2007-04-20T21:44:15+03:00
• 

  kasius (Бостан Бостанджиев)

  И аз тъй ги помня -
  с ония корделки,
  разкошните плитки,
  кокетните две,
  които подръпвах,
  а дебелите лелки
  от детската ясла
  ме мъреха... хе!
  

  2007-04-19T23:36:12+03:00
• 

  дакота (Дакота)

  Когато отпия
  със слънчева
  сламка
  от сладкото
  синьо,
  бездънно небе -
  страните ми пламват,
  оплитам се (малко)
  Но все още
  помня за ...
  плитките две **
  

  2007-04-19T23:20:45+03:00