1 июн. 2016 г., 00:46

Потъвам в теб

Поэзия » Другая

607 1 5

Да покоряваш мъжките сърца е предизвикателство.
Но не ми трябва.
Лъчите разбиват поредния сън,
но юмручета не ми трябват.
Светлината озарява, стига да е самотна,
но не ми трябва.
Душата ти е пълна с малки котвички към сънливи брегове...
Не си трябвам.
Умът ми се разбива на дъжд,
но не си трябва.
Попива в земята и загива,
търсейки центъра,

а всъщност е начало.
Ти си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Радвам се, че е минало добре.
Но не съм се съмнявала, защото когато нещо се прави с обич и воля винаги излиза добре.
А ти ги влагаш във всичко, във всеки стих, в живота, във всичко...

2016-06-01T22:23:51+03:00
limeruna (Йоана)

Благодаря, Валери! За щастие мина добре.
Благодаря, Мисана. Приемам това като критика

2016-06-01T22:12:13+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Все повече задълбаваш, но поне е по красив начин! Поздрав!

2016-06-01T16:37:28+03:00
limeruna (Йоана)

Днес съм на изпит, но ще погледна при първа възможност. Успокояваш с хубавите си разсъждения.

2016-06-01T07:53:37+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Когато човек потъне в себе си, в света си, в сродна душа...всичко му се изяснява и там нещата не са такива каквито трябва да бъдат, те просто са такива каквито са и това ги прави правдиви и истински. Те просто са и не защото така трябва да е, а защото е и това е трябва по някакъв начин...
Възхитена съм Йоанче...от силата, нежността и същинността на посланията ти...
Прегръдки и поздрави!

ПС:погледни си пощата утре по някое време

2016-06-01T01:01:45+03:00