limeruna (Йоана)
565 3355
1 jun 2016, 0:46

Потъвам в теб 

  Poesía » Otra
459 1 5


Да покоряваш мъжките сърца е предизвикателство.
Но не ми трябва.
Лъчите разбиват поредния сън,
но юмручета не ми трябват.
Светлината озарява, стига да е самотна,
но не ми трябва.
Душата ти е пълна с малки котвички към сънливи брегове...
Не си трябвам.
Умът ми се разбива на дъжд,
но не си трябва.
Попива в земята и загива,
търсейки центъра,

а всъщност е начало.
Ти си.

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се, че е минало добре.
    Но не съм се съмнявала, защото когато нещо се прави с обич и воля винаги излиза добре.
    А ти ги влагаш във всичко, във всеки стих, в живота, във всичко...
  • Благодаря, Валери! За щастие мина добре.
    Благодаря, Мисана. Приемам това като критика
  • Все повече задълбаваш, но поне е по красив начин! Поздрав!
  • Днес съм на изпит, но ще погледна при първа възможност. Успокояваш с хубавите си разсъждения.
  • Когато човек потъне в себе си, в света си, в сродна душа...всичко му се изяснява и там нещата не са такива каквито трябва да бъдат, те просто са такива каквито са и това ги прави правдиви и истински. Те просто са и не защото така трябва да е, а защото е и това е трябва по някакъв начин...
    Възхитена съм Йоанче...от силата, нежността и същинността на посланията ти...
    Прегръдки и поздрави!

    ПС:погледни си пощата утре по някое време
Propuestas
: ??:??