1.06.2016 г., 0:46

Потъвам в теб

602 1 5


Да покоряваш мъжките сърца е предизвикателство.
Но не ми трябва.
Лъчите разбиват поредния сън,
но юмручета не ми трябват.
Светлината озарява, стига да е самотна,
но не ми трябва.
Душата ти е пълна с малки котвички към сънливи брегове...
Не си трябвам.
Умът ми се разбива на дъжд,
но не си трябва.
Попива в земята и загива,
търсейки центъра,

а всъщност е начало.
Ти си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че е минало добре.
    Но не съм се съмнявала, защото когато нещо се прави с обич и воля винаги излиза добре.
    А ти ги влагаш във всичко, във всеки стих, в живота, във всичко...
  • Благодаря, Валери! За щастие мина добре.
    Благодаря, Мисана. Приемам това като критика
  • Все повече задълбаваш, но поне е по красив начин! Поздрав!
  • Днес съм на изпит, но ще погледна при първа възможност. Успокояваш с хубавите си разсъждения.
  • Когато човек потъне в себе си, в света си, в сродна душа...всичко му се изяснява и там нещата не са такива каквито трябва да бъдат, те просто са такива каквито са и това ги прави правдиви и истински. Те просто са и не защото така трябва да е, а защото е и това е трябва по някакъв начин...
    Възхитена съм Йоанче...от силата, нежността и същинността на посланията ти...
    Прегръдки и поздрави!

    ПС:погледни си пощата утре по някое време

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...