Опитах да избягам, но се връщам,
за да потъна залезно в очите ти.
Отивам си, но нещо все ме спъва,
(не изпускай и тази нощ сърцето си).
Невидими окови все ме дърпат.
Разкъсват ме, реша ли да избягам.
Скъсаното нестарателно закърпвам,
а в кръпките тъга се наслоява...
Не изпускай и тази нощ сърцето си
(от спъванията кървят ми колената),
пак търся себе си, потъвайки в очите ти,
(но тази в огледалото, не е позната). ...