Потъвам залезно в очите ти...
Опитах да избягам, но се връщам,
за да потъна залезно в очите ти.
Отивам си, но нещо все ме спъва,
(не изпускай и тази нощ сърцето си).
Невидими окови все ме дърпат.
Разкъсват ме, реша ли да избягам.
Скъсаното нестарателно закърпвам,
а в кръпките тъга се наслоява...
Не изпускай и тази нощ сърцето си
(от спъванията кървят ми колената),
пак търся себе си, потъвайки в очите ти,
(но тази в огледалото, не е позната).
Изваях се сама, за да ти пасна...
А изгубих себе си и аз не знам къде.
Поиска всичко - бях съгласна,
за да виждам в очите залезно море.
И някога ми казваха, че изгрева,
е начало с разказ остатъчен...
Но за мене този залез в очите ти
е край и е напълно достатъчен.
Violence11.03.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
