Mar 11, 2009, 6:53 PM

Потъвам залезно в очите ти...

Poetry » Love

1.4K 0 6

Опитах да избягам, но се връщам,
за да потъна залезно в очите ти.
Отивам си, но нещо все ме спъва,
(не изпускай и тази нощ сърцето си).

Невидими окови все ме дърпат.
Разкъсват ме, реша ли да избягам.
Скъсаното нестарателно закърпвам,
а в кръпките тъга се наслоява...

Не изпускай и тази нощ сърцето си
(от спъванията кървят ми колената),
пак търся себе си, потъвайки в очите ти,
(но тази в огледалото, не е позната).

Изваях се сама, за да ти пасна...
А изгубих себе си и аз не знам къде.
Поиска всичко - бях съгласна,
за да виждам в очите залезно море.

И някога ми казваха, че изгрева,
е начало с разказ остатъчен...
Но за мене този залез в очите ти
е край и е напълно достатъчен.

Violence11.03.2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

меланхолик (Йордан Серафимов)

Да, силен стих. Красив и много много тъжен. "Не изпускай и тази нощ сърцето си" - ще го изпусне, някой хора го правим по навик.

2009-03-14T20:04:04+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

нека любовта те извая...за него...
хубаво е.

2009-03-13T12:02:38+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Чудесен стих, Вили!
/но... ритъма е различен!
Знам, че можеш да го оправиш!/

2009-03-13T11:50:02+02:00
Fontaine (Димитър Димчев)

Харесах като цяло построената картина. Но с положителност трябва да поработиш върху началото, някак се губи силата в него. Тръгваш бавно, мудно...някак на пресекулки! А краят е добър,определено

2009-03-11T23:24:26+02:00
Laska (Ласка Александрова)

харесах

2009-03-11T21:09:23+02:00