14 июн. 2008 г., 16:42

Поувяхнала моя любов

768 0 13

Не ме вписа в живота си

достатъчно истински.

За кратко те имах

такъв, от мечтите си.

Бях щастлива от своята обич,

от светлината в душата си.

Бях щастлива да стискам ръката ти.

Беше лудият порив на дните ми,

беше слънчев диск във косите ми,

беше... ябълков цвят във очите ми...

Все едно дали ме обичаше,

все едно, щом до тебе вървях.

Беше най-дивната обич - мечтание.

Не ме вписа в живота си истински,

има път между нас - разстояние,

... вече поувяхнала моя любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...