14 июн. 2008 г., 16:42

Поувяхнала моя любов

773 0 13

Не ме вписа в живота си

достатъчно истински.

За кратко те имах

такъв, от мечтите си.

Бях щастлива от своята обич,

от светлината в душата си.

Бях щастлива да стискам ръката ти.

Беше лудият порив на дните ми,

беше слънчев диск във косите ми,

беше... ябълков цвят във очите ми...

Все едно дали ме обичаше,

все едно, щом до тебе вървях.

Беше най-дивната обич - мечтание.

Не ме вписа в живота си истински,

има път между нас - разстояние,

... вече поувяхнала моя любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...