14 jun 2008, 16:42

Поувяхнала моя любов

  Poesía
771 0 13

Не ме вписа в живота си

достатъчно истински.

За кратко те имах

такъв, от мечтите си.

Бях щастлива от своята обич,

от светлината в душата си.

Бях щастлива да стискам ръката ти.

Беше лудият порив на дните ми,

беше слънчев диск във косите ми,

беше... ябълков цвят във очите ми...

Все едно дали ме обичаше,

все едно, щом до тебе вървях.

Беше най-дивната обич - мечтание.

Не ме вписа в живота си истински,

има път между нас - разстояние,

... вече поувяхнала моя любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...