Jun 14, 2008, 4:42 PM

Поувяхнала моя любов

  Poetry
772 0 13

Не ме вписа в живота си

достатъчно истински.

За кратко те имах

такъв, от мечтите си.

Бях щастлива от своята обич,

от светлината в душата си.

Бях щастлива да стискам ръката ти.

Беше лудият порив на дните ми,

беше слънчев диск във косите ми,

беше... ябълков цвят във очите ми...

Все едно дали ме обичаше,

все едно, щом до тебе вървях.

Беше най-дивната обич - мечтание.

Не ме вписа в живота си истински,

има път между нас - разстояние,

... вече поувяхнала моя любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...