Повече от нищо
Обичам те, защото си любов...
Обичам те - измъчена и сприхава...
Създадена от нужда за живот,
одумвана от хора неразбиращи...
Обичам те незряща... никой... нищо
и само ти във спомени и мигове,
затворена във себе си до гроб,
сама осъдила се да си истинска...
Обичах те препъвана и гонена,
несретна, оцеляла сред бездушие...
Изплаках те, поисках само прошка,
че те превърнах във безумие...
Обичах те със сетен благослов
и дращех по сърцето си не спирайки...
Аз исках да съм твоята любов,
но си останах повече от нищо...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
