Повече от нищо
Обичам те, защото си любов...
Обичам те - измъчена и сприхава...
Създадена от нужда за живот,
одумвана от хора неразбиращи...
Обичам те незряща... никой... нищо
и само ти във спомени и мигове,
затворена във себе си до гроб,
сама осъдила се да си истинска...
Обичах те препъвана и гонена,
несретна, оцеляла сред бездушие...
Изплаках те, поисках само прошка,
че те превърнах във безумие...
Обичах те със сетен благослов
и дращех по сърцето си не спирайки...
Аз исках да съм твоята любов,
но си останах повече от нищо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени