Ще те обичам повече от всяко „утре”,

от всяко поверено обещание,

ще те обичам, ще потъвам във заблуди,

ще бъда твоя аз за наказание.

Ще те намразя, ще те мразя силно,

повече от всяко „вчера” ще те мразя,

а сърцето ми ще бие лудо

и възбуда ще изпитвам от омраза.

Ще те забравя, как ще те забравя!

Ще ти докажа, че съм силна и сама.

За други някой ден аз ще се смея,

със други ще се чувствам истинска.

И този някой ден ще ме изпълни,

но не ще  настъпи скоро…

Дано поне съм жива „утре”,

защото „вчера” аз не помня.

А доде си спомня вчера

и доде настъпи „утре”,

ти предлагам топлята постеля,

аз предлагам ти глава във скута.