16 сент. 2009 г., 00:03

Повеля

1.4K 0 46

            Повеля

 

 

Когато светът се крепи

или пък току се отмести

от двете придворни липи,

прегърнали твоето детство,

когато съня споделиш

със някой, а той го ограби,

а после край залеза риж

отпуснеш крилете си слаби,

избистряй през унеса ням

в сърцето си тази повеля:

 

че всеки в света идва сам

и с друг самотата споделя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви:

    hapka-kapka (Капка
    liviq (Здравка Бонева
    anahid (Анахид Чальовска
    viktoar (Виктория Стоянова
    rimpo (Наско Енев - РИМПО
    nellnokia (Нели Господинова
    Elpida (Надя Стефано
    Napolitano (Валентино
    maistora (Красимир Тенев
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Жулли (Юлия Димитрова
    purko59 (Ангел Веселинов
    MissMariya (Мария )
    Бубчето (Александра Ангелова)
    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
    Heart_of_Fire (Елмира Митева)
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    тюркоаз (Мариола Томова)
  • настръхнах, изпепеляващо!
  • Споделям!
  • "Най-добрият приятел е този, с който можеш да стоиш и да не обелиш и дума, а когато се разделите да си с усещането, че това е най-хубавият разговор, който някога си имал". Не знам чия е тази мисъл, Иво, но се сетих за нея, когато прочетох творбата ти... Самотата е странно нещо. Понякога я търсим, друг път бягаме от нея... Бих ти казала, че Поезията ти е лек за самотата (но не искам да звучи като клише). Поздравления!
  • Поете, натежала е душата ти,
    дано да не е от самота
    а от препълване с приятели

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....