16.09.2009 г., 0:03

Повеля

1.4K 0 46

            Повеля

 

 

Когато светът се крепи

или пък току се отмести

от двете придворни липи,

прегърнали твоето детство,

когато съня споделиш

със някой, а той го ограби,

а после край залеза риж

отпуснеш крилете си слаби,

избистряй през унеса ням

в сърцето си тази повеля:

 

че всеки в света идва сам

и с друг самотата споделя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви:

    hapka-kapka (Капка
    liviq (Здравка Бонева
    anahid (Анахид Чальовска
    viktoar (Виктория Стоянова
    rimpo (Наско Енев - РИМПО
    nellnokia (Нели Господинова
    Elpida (Надя Стефано
    Napolitano (Валентино
    maistora (Красимир Тенев
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Жулли (Юлия Димитрова
    purko59 (Ангел Веселинов
    MissMariya (Мария )
    Бубчето (Александра Ангелова)
    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
    Heart_of_Fire (Елмира Митева)
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    тюркоаз (Мариола Томова)
  • настръхнах, изпепеляващо!
  • Споделям!
  • "Най-добрият приятел е този, с който можеш да стоиш и да не обелиш и дума, а когато се разделите да си с усещането, че това е най-хубавият разговор, който някога си имал". Не знам чия е тази мисъл, Иво, но се сетих за нея, когато прочетох творбата ти... Самотата е странно нещо. Понякога я търсим, друг път бягаме от нея... Бих ти казала, че Поезията ти е лек за самотата (но не искам да звучи като клише). Поздравления!
  • Поете, натежала е душата ти,
    дано да не е от самота
    а от препълване с приятели

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...