16 sept 2009, 0:03

Повеля

1.5K 0 46

            Повеля

 

 

Когато светът се крепи

или пък току се отмести

от двете придворни липи,

прегърнали твоето детство,

когато съня споделиш

със някой, а той го ограби,

а после край залеза риж

отпуснеш крилете си слаби,

избистряй през унеса ням

в сърцето си тази повеля:

 

че всеки в света идва сам

и с друг самотата споделя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви:

    hapka-kapka (Капка
    liviq (Здравка Бонева
    anahid (Анахид Чальовска
    viktoar (Виктория Стоянова
    rimpo (Наско Енев - РИМПО
    nellnokia (Нели Господинова
    Elpida (Надя Стефано
    Napolitano (Валентино
    maistora (Красимир Тенев
    purko59 (Ангел Веселинов)
    Жулли (Юлия Димитрова
    purko59 (Ангел Веселинов
    MissMariya (Мария )
    Бубчето (Александра Ангелова)
    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
    Heart_of_Fire (Елмира Митева)
    TeMiDa (Преследваща северния вятър)
    тюркоаз (Мариола Томова)
  • настръхнах, изпепеляващо!
  • Споделям!
  • "Най-добрият приятел е този, с който можеш да стоиш и да не обелиш и дума, а когато се разделите да си с усещането, че това е най-хубавият разговор, който някога си имал". Не знам чия е тази мисъл, Иво, но се сетих за нея, когато прочетох творбата ти... Самотата е странно нещо. Понякога я търсим, друг път бягаме от нея... Бих ти казала, че Поезията ти е лек за самотата (но не искам да звучи като клише). Поздравления!
  • Поете, натежала е душата ти,
    дано да не е от самота
    а от препълване с приятели

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...