Повеля на Съдбата
В тази вечер щом си с мен
е Повеля на Съдбата –
аз да бъда откровен
и със смелост непозната...
А се знае, не от днес,
че вината е от двама:
във жената със финес,
често във мъжа – с измама...
Ще призная, че пестих
във Душата много тайни
и в годините ги крих:
и чаровни, и случайни!...
... Имам и за цял роман
(някой ден ще ги опиша)
всеки грях бе изживян
със инстинкта, с който дишах!...
Всеки бе незабравим –
бих желал да се повтаря!...
А се знае – няма дим
огън ли не се разгаря!...
Но когато е признат
и грехът се упрощава –
значи може да е „свят“
щом сега се доверявам!...
Но във земните ми дни,
през които съм преминал:
– Скъпа, вярвай ми едни
чувства все към теб съм имал!...
Но когато подарил
ти – бях една звезда от всички –
Мила, вече бях открил,
че в Света не сме самички!...
С Гравитацията в плен
както ни държи Земята –
тъй Мъжът е „уловен“
срещне ли из път Жената!...
Много земни векове́
тайнството на тези срещи –
все магия се зове́
и не проумява нещо...
А Земляните – Любов
ги нашепват в нежен у́нес...
Бог им дава благослов –
на безбожните за у́жас!...
Може в паралелен свят,
и́ли нейде в необята
да не се брои за грях –
Мъж желае ли Жената!...
Приеми́, че съм от тях
аз, от тия извънземни –
и не ми вменявай в грях
толкоз мигове вълшебни!...
Горе, в Космоса над нас,
във Безкрая на Вселената –
разпиляната ми Страст
о́благородява Времето...
... В размишления нощта
здрач наметна над Земята
и приехме помощта
ѝ – да ни подели „вината“...
20.07.2020.
© Коста Качев Все права защищены