29 авг. 2017 г., 15:14

Повлияно от празника

420 1 1

Спомних си онзи Осми декември

преди много години.

Бяхме студенти тогава.

Бяхме щастливи.

Толкова много сняг -

направо откъснати в планината.

От белотата нищо не виждахме.

Бяхме с наши познати –

все като нас млади

и в някого влюбени,

и като нас в чуждата хижа

под Снежанка изгубени.

Ние, жените, приготвяхме обеда

и вечерята.

А пък дърва за камината

носеха кавалерите.

Ала каква ти камина –

горе в стаите беше тъй ледено,

че водата на ледена буца

превръщаше се в легените.

И със това оправдание,

гушкахме се двамина.

Колко пъти се любихме, помниш ли!

Как не изстинахме!

Хич не ни се излизаше,

даже когато с китарата

(помниш Ванчо, нали?),

със Висоцки припяваше.

Помниш Лили и Евето –

бяха с техни приятели.

Ами Боби и Каменчо

как напразно се мъчеха
да подкарат колата ни?

Бяхме на сто километра
откъснати от шосето.

Днес своя Осми Декември
празнува детето ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...