Aug 29, 2017, 3:14 PM

Повлияно от празника

  Poetry » Other
422 1 1

Спомних си онзи Осми декември

преди много години.

Бяхме студенти тогава.

Бяхме щастливи.

Толкова много сняг -

направо откъснати в планината.

От белотата нищо не виждахме.

Бяхме с наши познати –

все като нас млади

и в някого влюбени,

и като нас в чуждата хижа

под Снежанка изгубени.

Ние, жените, приготвяхме обеда

и вечерята.

А пък дърва за камината

носеха кавалерите.

Ала каква ти камина –

горе в стаите беше тъй ледено,

че водата на ледена буца

превръщаше се в легените.

И със това оправдание,

гушкахме се двамина.

Колко пъти се любихме, помниш ли!

Как не изстинахме!

Хич не ни се излизаше,

даже когато с китарата

(помниш Ванчо, нали?),

със Висоцки припяваше.

Помниш Лили и Евето –

бяха с техни приятели.

Ами Боби и Каменчо

как напразно се мъчеха
да подкарат колата ни?

Бяхме на сто километра
откъснати от шосето.

Днес своя Осми Декември
празнува детето ни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...