Повлияно от празника
Спомних си онзи Осми декември
преди много години.
Бяхме студенти тогава.
Бяхме щастливи.
Толкова много сняг -
направо откъснати в планината.
От белотата нищо не виждахме.
Бяхме с наши познати –
все като нас млади
и в някого влюбени,
и като нас в чуждата хижа
под Снежанка изгубени.
Ние, жените, приготвяхме обеда
и вечерята.
А пък дърва за камината
носеха кавалерите.
Ала каква ти камина –
горе в стаите беше тъй ледено,
че водата на ледена буца
превръщаше се в легените.
И със това оправдание,
гушкахме се двамина.
Колко пъти се любихме, помниш ли!
Как не изстинахме!
Хич не ни се излизаше,
даже когато с китарата
(помниш Ванчо, нали?),
със Висоцки припяваше.
Помниш Лили и Евето –
бяха с техни приятели.
Ами Боби и Каменчо
как напразно се мъчеха
да подкарат колата ни?
Бяхме на сто километра
откъснати от шосето.
Днес своя Осми Декември
празнува детето ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
