Валери_Станков (Валери Станков)
1113 825
5 февр. 2024 г., 18:35

Повод за Живот 

  Поэзия
132 3 2

ПОВОД ЗА ЖИВОТ

 

… понякога си мисля за Смъртта като за нещо толкова красиво! –

човек си тръгва тихо от света – остава подир него шепа мливо,

два-три костюма, къшей черен хляб и – недопита, сетната му бира,

а той поел е – кротък, сам и слаб, по друмищата светли на Всемира,

дали ще го последваме? – не знам, пък и кога? – не искам и да зная,

 

но знам, че ще приседнем нейде – там! – в най-тихите селения на Рая,

ще се прегърнем – и ще помълчим, защо един друг пак да се тревожим? –

животът се изнизва – струйка дим! – обратен път не ни е писан Божем.

Дошли сме всички на автопилот – и чезнем всички в сетните си доби.

Смъртта е вечен повод за Живот. След нея следват векове от Обич.

 

5 февруарий 2024 г.

гр. Варна, 14, 00 ч.

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно!
    Философска ми е темата за смъртта. Размишлявам от доста крехка възраст, защото съм се сблъскала със загубата още в ранни години - така ми е била отредено.
    Като че ли за съжаление смъртта ни дава повече поводи/ доводи да обичаме вече споминалия се, тогава като че ли сещаме се предимно за доброто и красивото у него, не го хулим, не го укоряваме.
    Затова последните думи от стиха, че след смъртта следват векове от обич, ме докоснаха най-силно.
    Прекрасно! Поздравления!
  • Смъртта е вечен повод за Живот. След нея следват векове от Обич.

    Един път идваме на този свят...
Предложения
: ??:??