ПОВОД ЗА ЖИВОТ
… понякога си мисля за Смъртта като за нещо толкова красиво! –
човек си тръгва тихо от света – остава подир него шепа мливо,
два-три костюма, къшей черен хляб и – недопита, сетната му бира,
а той поел е – кротък, сам и слаб, по друмищата светли на Всемира,
дали ще го последваме? – не знам, пък и кога? – не искам и да зная,
но знам, че ще приседнем нейде – там! – в най-тихите селения на Рая,
ще се прегърнем – и ще помълчим, защо един друг пак да се тревожим? –
животът се изнизва – струйка дим! – обратен път не ни е писан Божем.
Дошли сме всички на автопилот – и чезнем всички в сетните си доби.
Смъртта е вечен повод за Живот. След нея следват векове от Обич.
5 февруарий 2024 г. ...