Поводи за предложение на нов герб
Вода ни дави, бомби ни гърмяха.
Земя трепери. Град – стъкла разби.
А в Парламента,всички оцеляха.
Зависими са всички,може би.
Напуканите устни за молитва,
отдавна вече, псуват всеки ден,
а утре, под бесилото ще ритнат,
един наизустен с душа рефрен.
След него, тишина и бели рози.
Една усмивка, смучеща честта.
Пак байрак ще вее точно този,
който бълва злоба и лъжа...
Под маската на голи обещания
отново ще танцува стар вампир.
Народът е привикнал на страдания,
с болен зъб поканен е на пир.
Не лъв, на герба върху знамето,
а бира и кебапче да стои!
Достигнали сме, до такава крайност,
от гъделичкане, да ни боли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
