Вода ни дави, бомби ни гърмяха.
Земя трепери. Град – стъкла разби.
А в Парламента,всички оцеляха.
Зависими са всички,може би.
Напуканите устни за молитва,
отдавна вече, псуват всеки ден,
а утре, под бесилото ще ритнат,
един наизустен с душа рефрен.
След него, тишина и бели рози.
Една усмивка, смучеща честта.
Пак байрак ще вее точно този,
който бълва злоба и лъжа... ...