Повратен
Живота, някога повратен,
с години връщате назад...
И мислиш: греших ли, защо ли???...
А бях и луд, забързан и млад...
С постъпката си, ох, заблуда,
как ли, как без съвест аз раних,
необмислен, нагло, тъпо,
гордост прекомерна как разкрих?!...
Съдбата, зная, облак мрачен,
завива със сила зловеща,
настига ме, самонадеян,
късно, късно... как ме приклещя...
© Елена Калчева Все права защищены