Нищо не започва отначало…
Животът, детството и младостта…
И ценно време,
често пъти пропиляно,
… за жалост…
Да не говорим пък за възрастта …
Безброй пропуснати мигове,
и „обичам те”, на скъп човек неказано.
Чувства ненужно потиснати,
Щастие, не знам защо отказано,
… за жалост…
Говоря за вчера. А днес
застанали на кръстопът,
като разпятие,
все бързаме, все пъзели редим.
вярата все още е в зачатие,
… за жалост…
без нея как ще продължим?
За още грешки няма време,
но всяка от тях отваря врати.
Нека всяка да бъде причина
и стреме за ново начало.
… за радост!
Повярвай, време още има!
© Даниела Виткова Все права защищены