10 февр. 2017 г., 13:41

Позиция

771 0 1

              Позиция     

 

Къде е за живота истината?

В желанието да съм щастлив?

В това да радвам другите?

Да им украсявам живота сив?

 

Да им дарявам светлина и радости?

Да виждам усмихнатите им лица

и очите за знания отворили се

и всеотдайните им сърца?

 

Или да търся интереса сам за себе си?

Да се превърна в егоист?

Да искам винаги да съм над другите?

От мен да няма по прав и по чист?

 

Да търся вечната победа

и властването над света

и нищо друго да не ме вълнува

освен признание за властта.

 

Да мога да налагам волята си.

Да смачкам при желание врага.

Да завоювам уважението си

със силата и със страха.

 

Коя е вярната позиция?

Смятам, че и с двете ще сгреша.

Не може с крайност да спечелиш.

Няма реализъм в това.

 

Не може да си алтруист изцяло

и да не оставяш нищичко за тебе

или да си егоист завършен

и завистта околна да не те поеме.

 

Истината някъде е по средата.

Всеки трябва сам да се определи.

Според качествата, които има.

Според собствените си черти.

   

 

                                       Стефан Цеков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Цеков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...