Feb 10, 2017, 1:41 PM

Позиция

774 0 1

              Позиция     

 

Къде е за живота истината?

В желанието да съм щастлив?

В това да радвам другите?

Да им украсявам живота сив?

 

Да им дарявам светлина и радости?

Да виждам усмихнатите им лица

и очите за знания отворили се

и всеотдайните им сърца?

 

Или да търся интереса сам за себе си?

Да се превърна в егоист?

Да искам винаги да съм над другите?

От мен да няма по прав и по чист?

 

Да търся вечната победа

и властването над света

и нищо друго да не ме вълнува

освен признание за властта.

 

Да мога да налагам волята си.

Да смачкам при желание врага.

Да завоювам уважението си

със силата и със страха.

 

Коя е вярната позиция?

Смятам, че и с двете ще сгреша.

Не може с крайност да спечелиш.

Няма реализъм в това.

 

Не може да си алтруист изцяло

и да не оставяш нищичко за тебе

или да си егоист завършен

и завистта околна да не те поеме.

 

Истината някъде е по средата.

Всеки трябва сам да се определи.

Според качествата, които има.

Според собствените си черти.

   

 

                                       Стефан Цеков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Цеков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...