Познати

16 нояб. 2012 г., 13:41

Поэзия

635 0 4

На хиляди познати се усмихвам.

Познанствата изпълват моя ден.

След срещата със някои утихвам,

а други са дразнители за мен!

Със някои от дълго се познавам…

Със други пък се срещам всеки ден...

Но всички до вратата си оставям,

не ги допущам да се вмъкнат с мен!

Познати са... Живеем в махалата.

Услугвам им. Услугват ми и те…

Колеги са на мен и на жената.

Преглеждал съм им болното дете…

Но мога ли на тях да се облегна,

да си излея тъжната душа?!

Умувам върху туй, когато легна.

И знам, не мога да се утеша!...

Един от тях, себичен и наперен,

след изповед те вкарва във беля…

А друг е свит… а трети е неверен…

Затуй умишлено от тях страня!

Самотен съм, в тълпата от познати…

Общувайки, аз пò се чувствам сам…

Един приятел Господ да ми прати.

Да се почувствам с него като в храм!

Sevina (Сабина Петрова)

2012-11-16T22:02:53+02:00

Чудесно е!
koli4a (Никола Апостолов)

2012-11-16T20:40:06+02:00

Господ не праща приятели,Христо!Нмери си го сам.Прителя е по-добър и от брат.Иначе стихото е добре написано.Поздрави!
radiola (Рада Димова)

2012-11-16T15:22:45+02:00

Много е тъжно да нямаш приятели,така че–отвори сърцето си и те ще дойдат!
goredoly (Миглена Цветкова)

2012-11-16T13:44:11+02:00

Така е. Вечер всеки си врътва ключа отвътре.