Познати
На хиляди познати се усмихвам.
Познанствата изпълват моя ден.
След срещата със някои утихвам,
а други са дразнители за мен!
Със някои от дълго се познавам…
Със други пък се срещам всеки ден...
Но всички до вратата си оставям,
не ги допущам да се вмъкнат с мен!
Познати са... Живеем в махалата.
Услугвам им. Услугват ми и те…
Колеги са на мен и на жената.
Преглеждал съм им болното дете…
Но мога ли на тях да се облегна,
да си излея тъжната душа?!
Умувам върху туй, когато легна.
И знам, не мога да се утеша!...
Един от тях, себичен и наперен,
след изповед те вкарва във беля…
А друг е свит… а трети е неверен…
Затуй умишлено от тях страня!
Самотен съм, в тълпата от познати…
Общувайки, аз пò се чувствам сам…
Един приятел Господ да ми прати.
Да се почувствам с него като в храм!
© Христо Славов All rights reserved.
