Nov 16, 2012, 1:41 PM

Познати 

  Poetry
642 0 4

На хиляди познати се  усмихвам.

Познанствата изпълват  моя ден.

След срещата със някои утихвам,

а други са дразнители за мен!

 

Със някои  от дълго се познавам…

Със други пък се срещам  всеки ден...

Но всички до вратата си оставям,

не ги допущам да се вмъкнат с мен!

 

Познати са... Живеем  в махалата.

Услугвам им. Услугват ми и те…

Колеги са на мен  и на жената.

Преглеждал съм им болното дете…

 

Но мога ли  на тях да се облегна,

да си излея  тъжната душа?!

Умувам върху туй, когато легна.

И знам,  не мога  да се утеша!...

 

Един  от тях, себичен и наперен,

след изповед те вкарва във  беля…

А друг е свит… а трети е неверен…

Затуй умишлено  от тях  страня!

 

Самотен съм, в тълпата от познати…

Общувайки, аз пò се чувствам сам…

Един приятел Господ да ми прати.

Да се почувствам  с него като в храм!

 

 

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??