2 апр. 2007 г., 01:21

Позор

671 0 2
***
Ха, ти ли си тоя някогашен арогантен и безскрупулен палач?
Аз виждам друго - само жалко подобие на охлюв.
Как да не ти се смее човек. През трите големи хълма славата ти
величествена оглася нощите. А сега какво? Влачиш се подир едно момиче и рониш жалки сълзи.
Срам и позор, а аз славел съм името ти като безстрашен войн, мъж, колещ и бесещ за най-малка дума
срещу майка и родина. А днеска домът ти опожарен от някой вараварин, а ти нищо не правиш.
Вериги не виждам на твоите ръце. Защо тогава стоиш и гледаш само?!
Разбирам - любов! Какво друго ни дава тя, освен позор и гибел!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...