2.04.2007 г., 1:21 ч.

Позор 

  Поезия
509 0 2
***
Ха, ти ли си тоя някогашен арогантен и безскрупулен палач?
Аз виждам друго - само жалко подобие на охлюв.
Как да не ти се смее човек. През трите големи хълма славата ти
величествена оглася нощите. А сега какво? Влачиш се подир едно момиче и рониш жалки сълзи.
Срам и позор, а аз славел съм името ти като безстрашен войн, мъж, колещ и бесещ за най-малка дума
срещу майка и родина. А днеска домът ти опожарен от някой вараварин, а ти нищо не правиш.
Вериги не виждам на твоите ръце. Защо тогава стоиш и гледаш само?!
Разбирам - любов! Какво друго ни дава тя, освен позор и гибел!

© Владимир Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??