2.04.2007 г., 1:21

Позор

669 0 2
***
Ха, ти ли си тоя някогашен арогантен и безскрупулен палач?
Аз виждам друго - само жалко подобие на охлюв.
Как да не ти се смее човек. През трите големи хълма славата ти
величествена оглася нощите. А сега какво? Влачиш се подир едно момиче и рониш жалки сълзи.
Срам и позор, а аз славел съм името ти като безстрашен войн, мъж, колещ и бесещ за най-малка дума
срещу майка и родина. А днеска домът ти опожарен от някой вараварин, а ти нищо не правиш.
Вериги не виждам на твоите ръце. Защо тогава стоиш и гледаш само?!
Разбирам - любов! Какво друго ни дава тя, освен позор и гибел!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...