Позволено от вятъра…
Без рана… няма как да надскочиш себе си…
Дума спестена няма как да повториш…
Предизвикваш тишината…
и чуваш ехото на мислите си…
до следващата глъчка…
до следващия ад…
когато пак ще станеш рана…
А вятърът ще докара
пречистващи облаци…
ще разпери спасителна дъга…
© Павлина Петрова Все права защищены
"Предизвикваш тишината...
и чуваш ехото на мислите си..."
"до следващия ад...
когато пак ще станеш рана..."