Позволи ми...
Поемайки в очи от светлината,
аз слънце с шепи ти дарявам.
Полагам го в постелята ни свята
и галейки, сълзите пресушавам.
Как искам да разуча, помогни ми,
тайните на твоето сърце.
С целувки бисерите щом изтрия -
ще се усмихне скъпото лице.
Позволи ми мост с любов да построя,
а не кърпеж от стари елементи.
И като него нови чувства ще вградя -
дирите си да оставим там навеки.
Мъжката си гордост притаил си,
но, моля те, поне сега
подкрепа щом ти дам чрез обичта си,
аз зная - бездната така ще претопя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Кръстева Все права защищены
