***

Позволи ми да бъда

от тебе частица,

нещо да бъда

от твоя живот -

живот в безпорядък -

без план и без скица,

свръхчовешки, пределен

и просто „живот”.

И когато се будиш

в яркото утро,

когато започва

поредният ден,

а нощта се превръща

в слънчева сутрин-

в прегръдките още

с мисъл за мен.

Че в нощите дълги

е някак си трудно

да бъдеш самотен

и таз самота

под нощната лампа

останала будна

в тъма безнадеждна-

искрица една.

И знаеш ли...

малко ревнувам

от големите букви,

от влака, от спрея.

А как ми се иска

и аз да рисувам..

как ми се иска,

но аз не умея.

За какво пак си мисля,

а единайсет минава,

часовете изтичат

набързо и пак

няколко бири,

час- два остават-

поредната акция,

поредният влак.